Снимки
|
Начало > Семейства > семейство Теменугови > род Теменуга > Гризебахова теменуга |
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 |
| Българско наименование | Гризебахова теменуга |
| Латинско наименование | Viola grisebachiana Vis. - чете се "виола гризебахиана". |
| Природозащитен статут и заплахи | Гризебаховата теменуга е ЗАЩИТЕНА от Закона за биологичното разнообразие - включена в приложение № 3 на закона. В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като рядък (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал) [Делипавлов, Д. 1984. В: Червена книга на НР България, том 1. растения]. В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (Endangered) [Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94]. В Червена книга на Република България - 2010 година, видът също е с категория застрашен [Димитър Пеев & Соня Цонева. 2010. В: Червена книга на Република България, 2010, електронно издание]. В същия източник, като заплаха за вида е записано "Активният туризъм в района на разпространение и ограниченото разпространение на вида." При нашето посещение на находището на връх Вихрен, при което бяха направени и снимките, се установи, че при някои растения - растящи край пътеките, са скъсани цветовете. |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто, голо, туфесто растение. Листата са приосновни, дребни, целокрайни или ситно назъбени, с лопатовидно-елиптична или яйцевидна петурка, до 1,5 cm дълга и до 8 mm широка. Прилистниците целокрайни. Цветовете на дръжки (5-12 cm дълги), жълти или сини, до 2 cm в диаметър, с добре развита шпора. Чашката напълно гола. Понякога в една туфа се развиват до стотина цвята. Цъфти юли-август. [Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България, изд. "Наука и изкуство", София]. |
| Местообитание | Каменливи места и скални пукнатини, изключително на варовит терен [Стоянов & Китанов, 1966]. |
| Разпространение в България | Установен е в планинския и високопланинския пояс на планините Родопи (средни), Пирин и Славянка [Стоянов & Китанов, 1966]. |
| Общо разпространение | Балкански ендемит - разпространен е освен в България, също в Гърция, Албания и в страни от бивша Югославия [Стоянов & Китанов, 1966]. |
| Значение | В горецитираната чудесна книга "Високопланинските растения в България" за растението е записано "Много декоративно", което мнение напълно споделяме. |
| Бележки | Повечето източници и автори разделят този вид на два отделни вида - Viola grisebachiana Vis. и Viola perinensis Becker, като Viola perinensis се различава от Viola grisebachiana по листата, които са клиновидно стеснени, а не закръглени или отсечени в основата, по чашелистчетата, които са тъпи, а не заострени на върха, и по шпората, която е 2, а не 3-4 пъти по дълга от придатъците на чашката [Делипавлов, Д. 1979. В: Флора на Н. Р. Република България, том VІІ, София], но тук се придържаме към мнението на Н. Стоянов и Б. Китанов, които я разглеждат като един вид. |
Начало > Семейства > семейство Теменугови > род Теменуга > Гризебахова теменуга
