|
Начало > Семейства > семейство Копривови > род Коприва > Коприва |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 |
| Български наименования | Коприва, Обикновена коприва |
| Латинско наименование | Urtica dioica L. - чете се "уртика диоика" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто растение покрито с парливи власинки с дълго, пълзящо, разклонено коренище. Стъблото изправено, 0,30-1,8 m високо, четириръбесто. Листата са срещуположно разположени, дълги 3-15 cm и широки 2-8 cm, широко яйцевидни до продълговато яйцевидни, едро напилени, към върха заострени, в основата сърцевидни. Двудомно растение (мъжките цветове са разположени на едно, а женските на друго растение). Цветовете са събрани в дълги до 10 cm ресовидни съцветия, разположени в пазвите на горните цветя. Мъжките цветове с четириделен околоцветник, тичинките са 4. Околоцветникът на женските цветове е с 4 чашелистчета, разположени в два кръга. Плодът е яйцевидно зеленикаво, едносеменно орехче, с надлъжен ръб и гладка повърхност. Цъфти през месеците юни - септември [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Местообитание | По изоставени места като бурен край селища, пътища, сметища, торища, край реки и други; върху богати на азот почви. |
| Разпространение в България | Установен е в цялата страна [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Значение | Копривата е лечебно, багрилно и хранително растение [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Употребяеми части за лечебни цели (дроги) |
Корен от коприва - Radix Urticae Лист от коприва - Folium Urticae Стрък от коприва - Herba Urticae Плод от коприва - Fructus Urticae |
| Време и начин на бране на дрогите | Корени от коприва - събират се в края на лятото и есента, когато надземната част е изсъхнала. Изкопават се с копачка и след изтърсване на пръста се изрязва надземната част [Асенов & кол., 1998]. Лист от коприва - събират се през пролетта до края на лятото при образуване на втори и трети подраст (август-септември) преди или в началото на цъфтеж. Със сърп или коса се отрязват стъблата. След като престоят 1-2 часа на откоси, листата леко завяхват и на парят силно. Отделят се от стъблата с ръкавица. Поставят се в кошове без да се тъпчат или насипно в превозни средства [Асенов & кол., 1998]. Стръкове от коприва - събират се от началото на лятото (юни) до края на лятото (септември) при образуване на втори и трети подраст. Стъблата се отразяват на 35 cm от върха. Поставят се в кошове или превозни средства с върховете в една посока [Асенов & кол., 1998]. Плодове от коприва - събират се през лятото (юли-септември), когато плодовете са достигнали восъчна зрялост. С остър нож се отрязват връхните части на растението заедно с плодонсните реси [Асенов & кол., 1998]. |
| Първична преработка на дрогите | Корени от коприва - събраните коренища се измиват със силна струя течаща вода, не се киснат. След отцеждане се разстилат за сушене на пласт дебел 15-20 cm върху добре почистени площадки под навеси или в проветрени помещения. Коренищата се обръщат най-малко 2-3 в зависимост от състоянието на времето. Билката е изсушена, когато при огъване коренищата се чупят [Асенов & кол., 1998]. Листа от коприва - суши се в проветриви помещения или на открито. Обръщат се периодично. Слепените листа се разлепват. Листата са напълно сухи, когато средната жилка и дръжката им при огъване се чупят [Асенов & кол., 1998]. Стръкове от коприва - сушат се по традиционните способи. Билката е изсушена, когато при огъване стъблата се чупят. [Асенов & кол., 1998]. |
| Лечебно действие и приложение | Стръкове и листа от коприва - билката има кръвоспиращо, общоукрепващо, тонизиращо, диуретично и антианемично действие. Влияе благоприятно върху обмяната на веществата. Използва се при нарушено кръвосъсирване, при кръвоизливи от носа, от язви на стомаха, от хемороиди, при обилна менструация и др. Прилага се под формата на запарка (4 чаени лъжички от дрогата в 250 ml вряща вода), а също под формата на течен екстракт и тинктура. Дрогата влиза в състава на поливитаминни, кръвоспиращи и укрепващи чайови смеси [Асенов & кол., 1998]. Корени от коприва - имат противовъзпалително и диуретично действие. Използват се при възпалителни процеси на простатната жлеза [Асенов & кол., 1998]. |
Начало > Семейства > семейство Копривови > род Коприва > Коприва
© 2010 BGflora.net