|
Начало > Семейства > семейство Брястови > род Копривка > Южна копривка |
|
|
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 |
| Българско наименование | Южна копривка |
| Латинско наименование | Celtis australis L. - чете се "целтис аустралис" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. |
| Описание и разпознаване | Листопадно дърво високо до 20 метра. Кората гладка, сивопепелява. Листата са 4-15 cm дълги, сивозелени, несиметрични, отдолу с гъсти власинки, връхната им част е източена и заострена; ръбът на листната петура просто напилен. Цветовете са двуполови и еднополови. Двуполовите и женските цветове са разположени единично върху дълги дръжки, а мъжките в дихазни съцветия. Плодът е костилков, сферичен, с диаметър около 1 cm. Обвивката на костилката (екзокарп) в зряло състояние е синкавочерна [Георгиев Т. & Ем. Палмарев. 1966. Флора на Н. Р. България, том ІІІ, София]. Цъфти март - май. |
| Местообитание | Сухи, каменисти места [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Разпространение в България | Установен е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Тракийска низина, Родопи (източни) и Долината на Струма; между 0 и 500 метра надморска височина [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Общо разпространение | Средиземноморието и Югозападна Азия [Георгиев Т. & Ем. Палмарев, 1966]. |
| Значение | Южната копривка се използва като декоративно растение, а плодовете се използват за храна. |
Начало > Семейства > семейство Брястови > род Копривка > Южна копривка
