|
Начало > Семейства > семейство Липови > род Липа > Сребролистна липа |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 |
| Българско наименование | Сребролистна липа (Сребриста липа) |
| Латинско наименование | Tilia tomentosa Moench - чете се "тилиа томентоза" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът не е защитен от закона за биологичното разнообразие. |
| Описание и разпознаване | Листопадно дърво достигащо до 25 m височина. Кореновата система е развита както в дълбочина, така и повърхностно, даваща множество издънки. Младата кора пепелява до тъмносила, старата до 3 cm дебела, тъмносива, дълбоко плоско напукана. Клоните приповдигнати или хоризонтални, короната гъста, пирамидална. Листата са прости, 4-12 cm дълги, 3,5-12 cm широки, широко сърцевидни до закръглени, към върха изведнъж стеснени, със слабо асиметрична основа, остро напилени по ръба. Младите листа от двете страни покрити със звездовидни власинки; старите отгоре светло- до тъмно зелени, с единични прости власински, а отдолу светли покрити с гъсти звездовидни власинки. Присъцветния лист 1,5-10 cm дълъг, 0,6-1,5 cm широк, ланцентен до линейно ланцентен, на върха неправилно закръглен, сраснал до 1/2 с оста на съцветието. Цветовете 8-10 в съцветие, двуполови, цветната дръжка покрита с редки прости власинки или гола; чашелистчетата 3,5-5 mm дълги, 1,8-2,2 mm широки. Венчелистчетата 4-7 mm дълги, елиптични, на върха неправилно плитко нарязани, с къс нокът, голи, жълтеникави. Тичинките по-къси от венчето; стълбчето на плодника по-дълго от него. Плодът е топчесто орехче 0,8-1 cm дълго, твърдо, с 4 ясно изразени надлъжни ребра, покрито с гъсти прости власинки [Йорданов, Д &, Д. Пеев. 1979. Липови-Tiliaceae В: Флора на НРБългария, том VІІ]. Цъфти юни-юли. |
| Местообитание | В смесени широколистни гори, предимно на сухи почви [Йорданов & Пеев, 1979]. |
| Разпространение в България | Видът е установен в цяла България между 800 и 1500 метра надморска височина [Йорданов & Пеев, 1979]. |
| Общо разпространение | Централна (Унгария) и Югоизточна Европа, Югозападна Азия [Йорданов & Пеев, 1979]. |
| Значение | Сребролистната липа е декоративно, лечебно и медоносно растение. |
| Употребяема част за лечебни цели (дрога) |
Цвят от сребролистна липа - Flos Tilia Tomentosae |
| Време и начин на бране на дрогата | Цветовете от сребролистна липа се събират, когато повечето от половината цветове са разцъфтели, а останалите са започнали да се разтварят. Берат се с ръка заедно с присъцветния лист [Асенов & кол., 1998]. |
| Съдържание на дрогата | Дрогата съдържа етерично масло с главна съставка сесквитерпеновия алкохол фарнезол, на който се държи характерната миризма, флавонови гликозиди, слузни вещества и други [Асенов & кол., 1998]. |
| Лечебно действие и приложение | Цветовете от сребристолистната липа имат потогонно, противомикробно, противоспастично, противовъзпалително, холагонно, диуретично и седативно действие. Използват се за лечение на заболявания на пикочните пътища, а в народната медицина се препоръчва външно приолжение за гаргара при възпалителни заболявания на гърлото и устната кухина, при изгаряния, кожни обриви и др. Използват се и за приготвяне на тонизиращ чай. |
Начало > Семейства > семейство Липови > род Липа > Сребролистна липа
© 2008 BGflora.net