|
Начало > Семейства > семейство Каменоломкови > род Каменоломка > Фердинандова каменоломка |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 | снимка 9 |
| Български наименования | Фердинандова каменоломка, Македонска каменоломка |
| Латинско наименование | Saxifraga ferdinandi-coburgi Kell. & Sünd - чете се "саксифрага фердинанди-кобурги" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "уязвим" (Vulnerable) [Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94]. |
| Описание и разпознаване | Гъстотуфесто многогодишно тревисто растение - образува чим с многобройни розетки. Приосновните листа, образуващи розетките, са 5-7 mm дълги и 1-1,5 mm широки, линейно елиптични до продълговати, в основата слабо разширени, приседнали, по ръба в долната част ресничести, нагоре целокрайни, с ясен хрущялен ръб, кожести, голи, на върха с късо подвито зъбче, зелени до сивозелени, по ръба с 5-11 трапчинки покрити с бели варовикови люспички (калциеви соли); стъбловите листа 3(5) -6(8) mm дълги, продълговати, в основата слабо разширени, приседнали, повече или по-малко гъсто жлезисти. Цветоносните стъбла са изправени, 3-8 cm високи, зелени, гъсто покрити с къси лепкави, на върха тъмночервени до кафяви жлезисти власинки. Съцветията връхни сениковидни метлици; цветоносните клонки разперени, гъсто жлезисто кафяво влакнести. Цветовете 7-12 на брой. Чашелистчетата са сраснали в основата, 3-4 mm дълги и 1-2 mm широки, триъгълно елиптични, от външната страна и по ръба с повече или по-малко гъсти, на върха червеникаво до кафяво жлезисти власинки. Венчелистчетата 5-7 mm дълги и 3-4 mm широки, обратно яйцевидно продълговати, в основата стеснени в нокът, целокрайни, златистожълти, голи, равни помежду си, 1,5-2 пъти по-дълги от чашката. Цъфти май-август [Кузманов, Б. 1970. В: Флора на Н. Р. Република България, том ІV, София]. |
| Местообитание | В скални пукнатини, на варовик, в планинския и високопланинския пояс [Кузманов, 1970]. |
| Разпространение в България | Видът е установен в следните флористични райони: Славяннка, Пирин и Средни Родопи (резерват "Червената стена", Мурсалица, с. Триград, Девинско), между 900 и 2900 метра надморска височина [Кузманов, 1970]. |
| Общо разпространение | Освен в България и в Северна Гърция - балкански ендемит [Йорданов & Пеев, 1979]. |
| Значение | Фердинандовата каменоломка е с високи украсни качества и се отглежда в алпинеуми по цял свят. |
| Бележки | Растението носи името на българския княз (1887–1908) и цар (1908–1918) Фердинанд І, който имал голям интерес към ботаниката и насърчавал и подкрепял проучванията на българската флора. През 1897 г. той организира експедиция в която участвали лесовъда Константин Байкушев (откривателя на Байкушевата мура) и Йозеф Келерер - градинар на княза. По време на експедицията наред с други райони е проучен и Пирин в района на връх Вихрен. Там Й. Келерер събира каменоломката и по-късно я описва, заедно с немския ботаник Франц Зюндерман, като нов за науката вид, като от благодарност към княз Фердинанд я нарича на негово име - фердинандова (ferdinandi-coburgi). Подробният разказ за откриването на фердинандовата каменоломка можете да намерите в чудесната книга на проф. Стефан Станев "Звезди гаснат в планината", пето допълнено издание, 2006, Пловдив. В повечето източници българското име на каменоломката е дадено като македонска. |
Начало > Семейства > семейство Каменоломкови > род Каменоломка > Фердинандова каменоломка
