Ива

Salix caprea

Снимки
Salix caprea Salix caprea Salix caprea Salix caprea Salix caprea Salix caprea Salix caprea Salix caprea
снимка 1 снимка 2 снимка 3 снимка 4 снимка 5 снимка 6 снимка 7 снимка 8
Особености на вида
Българско наименованиеИва, Козя брада.
Латинско наименованиеSalix caprea L. - чете се "саликс капреа".
Природозащитен статут и заплахиИвата НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие.
Описание и разпознаване Двудомно, листопадно дърво или храст, високо до 10 m, силно разклонено. Дървесината на 2-4 годишните клонки гладка, на по-старите понякога с единични изпъкнали ребра. Пъпките едри, яйцевидни, с извит връх, жълтокафяви или кафяви, в началото късо космати, след това голи. Листата са 6-11 cm дълги и 3-5 cm широки, широко яйцевидни, яйцевидно продълговати или продълговато елиптични, по-рядко закръглени, най-широки в средата, с леко сърцевидна до почти закръглена основа и късо заострен връх, целокрайни или неравномерно вълновидно назъбени, горната повърхност тъмнозелена, слабо блестяща, с леко потънали жилки, гола (при младите влакнеста), долната повърхност синкавозелена или сива, матова, със силно изпъкнали, мрежесто свързани жилки, гъсто, късо изправено и къдраво влакнеста, с 8-10 двойки странични жилки; дръжките до 2 cm дълги, в началото гъсто влакнести, след това значително оголени. Прилистниците полубъбрековидни, заострени, назъбени. Ресите странично разположени, приседнали или на къси дръжки, с 3-7 дребни, ланцетни, гъсто бяло влакнести листчета в основата; развиват се дълго преди листата. Мъжките реси овални или широко цилиндрични, до 3 cm дълги и 2 cm широки, гъсти, с бяло влакнеста ос. Тичинките 2, свободни, с голи или разпръснато влакнести дръжки и овални жълти прашници. Женските реси цилиндрични, до 10 cm дълги и 2 cm в диаметър, гъсти, приседнали, с бяло влакнеста ос. Яйчникът с дълга дръжка, яйцевидно конусовиден, плъстено влакнест. Стълбчето късо или липсва. Плодната кутийка ресничеста, разпукваща се на две половини. Семената продълговати, зелени, гладки или леко надлъжно набръчкано, с хвърчлка от дълги бели власинки в основата. Цъфти април-май. [Велчев, В. 1966. В: Флора на НР България, том ІII, София].
МестообитаниеКрай реки, потоци и влажни места, по-рядко сухи [Велчев, 1966].
Разпространение в БългарияУстановен е във всички флористични райони, от 0 до 2500 метра надморска височина [Велчев, 1966].
Общо разпространениеЕвропа, Югозападни и Централна Азия, Кавказ, Сибир, Японо-Китайската област [Велчев, 1966].
ЗначениеИвата е медоносно растение. Кората съдържа висок процент дъбилни вещества. Дървесината се използва за направа на леки постройки [Велчев, 1966].

Начало > Семейства > семейство Върбови > род Върба > Ива

ban

ban

© 2012 BGflora.net

ban