|
Начало > Семейства > семейство Розоцветни > род Орехче > Блатен тъжник |
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 |
| Български наименования | Блатен тъжник, Брястолистно орехче, Отвратниче |
| Латинско наименование | Filipendula ulmaria (L.) Maxim. - чете се "филипендула улмариа". |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. При събирането му за лечебни цели да се оставят 1/3 от развитите растения, за да се осигури семенно размножаване. |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто растение с хоризонтално разклонено коренище. Стъблата са високи 1-2 m, изправени, прости или разклонени, голи или влакнести. Листата са нечифтоперести с 2-5 двойки големи (2-8 cm дълги) яйцевидно продълговати до яйцевидни, врязано напилени и между тях няколко двойки много по-дребни остро назъбени листчета; връхното листче е дланевидно, 3-5 делно. Съцветията са многоцветни, гъсти, метлицовидни, 5-25 cm дълги. Цветовете са 6-8 mm в диаметър. Чашелистчетата 5, около 1 mm дълги, след прецъфтяване извити назад. Венчелистчетата са 5, по-рядко 6, жълтеникавобели. Тичинките са два пъти по-дълги от венчелисчетата. Плодът е сборен от няколко едносеменни, 3-4 mm дълги, кафяви, спирално извити, голи мехунки. Цъфти юли-август [Асенов & кол., 1998]. |
| Местообитание | Гори и храсталаци [Асенов & кол., 1998]. |
| Разпространение в България | Установен е в следните флористични райони: Стара Планина (западна и средна), Софийски район, Родопи, Западни гранични планини, Пирин, Рила, Средна гора (източна) и Витошки район. От 400 до 2300 метра надморска височина [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Общо разпространение | Европа, Югозападна и Средна Азия [Маркова, М. 1973. Флора на Н Р Бълграия, том V, София]. |
| Значение | Блатения тъжник е лечебно, дъбилно и декоративно растение. |
| Употребяема част за лечебни цели (дрога) | Стрък от блатен тъжник - Herba Filipendula ulmariae |
| Време за бране на дрогата | През лятото (юли-август) по време на начален и пълен цъфтеж [Асенов & кол., 1998]. |
| Начин на бране на дрогата | Брането се извършва в сухо, слънчево време. Със сърп или остър нож се изрязват облистените цветоносни стъбла с дължина 25-30 cm от върха и към тях се прибавят зелените и непроменени листа от неотрязаната част. Не трябва да се берат прецъфтели стръкове [Асенов & кол., 1998]. |
| Първична преработка на дрогата | Събраната билка се почиства от примеси. Веднага се разстила рехаво на едноредов пласт върху рамки, стелажи или постелки в силно проветриви помещения или под навеси. Не се допуска сушене на слънце. На по-дебел пласт и при слабо проветрение билката лесно почернява. В началото, докато стръковете завяхнат се обръщат 1-2 пъти. След това не се обръщат за да не се оронят цветовете. Билката е суха когато стъблата при огъване се чупят [Асенов & кол., 1999]. |
| Съдържание на дрогата | Билката съдържа фенолния гликозид гаултерин с агликон метилсалицилат, изосалицин и спиреин; салицилалдехид и др. [Асенов & кол., 1999]. |
| Лечебно действие и приложение | Блатният тъжник се използва като противоревматично и диуретично средство. Вътрешно се прилага като запарка при асцит и други отоци, плеврит и пясък в бъбреците, при ревматизъм и подагра. Прилага се и външно при ревматизъм и кожни обриви. Притежава известно потогонно действие и се използва при простудни заболявания [Асенов & кол., 1999]. |
Начало > Семейства > семейство Розоцветни > род Орехче > Блатен тъжник
