|
Начало > Семейства > семейство Лютикови > род Лютиче > Стояново лютиче |
|
|
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 |
| Българско наименование | Стояново лютиче. |
| Латинско наименование | Ranunculus stojanovii Delip. - чете се "ранункулус стоянови". |
| Природозащитен статут и заплахи | Стояновото лютиче е ЗАЩИТЕНО от Закона за биологичното разнообразие - включено в приложение № 3 на закона. В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered) - последната категория преди "изчезнал" [Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94]. В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered) - последната категория преди "изчезнал" [Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94]. В Червена книга на Република България - 2010 година, видът е също с категория критично застрашен [Светлана Банчева. 2010. В: Червена книга на Република България, 2010, електронно издание]. В същия източник, като заплаха за вида, е записано "Ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида. Специфичният хабитат към който е привързан, пашата и утъпкването." |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто растение с грудковидни корени и столони, гъсто копринесто-сребристо влакнесто. Стъблото високо 40–50 cm, в горната половина с 3–8 разклонения, всяко завършващо с по един цвят. Приосновните листа на дълги дръжки, 3-делни. Стъбловите листа 1–3, приседнали, триделни. Цветовете 3–3,5 cm в диаметър. Чашелистчетата влакнести, по време на цъфтеж подвити надолу. Венчелистчета жълти. Плодовете орехчета с брадавички и изправени или подвити носчета. Цъфти юни, плодоноси юли - август. Размножава се предимно вегетативно, по-рядко със семена [Банчева, 2010]. |
| Местообитание | Расте по влажни местообитания в буковия пояс до 1200 m н. в., предимно върху варовикова основа и плитки хумусно-карбонатни почви. Участва в състава на тревни съобщества от валезийска власатка и на скални растителни групировки. Популациите са малочислени, силно разпокъсани и с много нисък възобновителен и миграционен потенциал [Банчева, 2010]. |
| Разпространение в България | Родопи (Западни – село Равногор, Средни – село Латинка). Посочва се за Тракийска низина [Банчева, 2010]. |
| Общо разпространение | Стояновото лютиче е български ендемит - расте единствено в България. |
| Благодарности | След Бог, благодаря на Райна Начева и Даниела Иванова от проекта Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове от българската флора по модела "растителни микро-резервати" и на експерт Десислава Величкова от РИОСВ-Пазарджик, без които снимките на растението нямаше да бъдат възможни. |
Начало > Семейства > семейство Лютикови > род Лютиче > Стояново лютиче
