|
Начало > Семейства > семейство Лютикови > род Жълтурче > Жълтурче |
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 |
| Българско наименование | Жълтурче |
| Латинско наименование | Ficaria verna Huds. - чете се "фикариа верна". Среща се и под името Ranunculus ficaria L. |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто растение. Корените бутилковидно задебелени или продълговато яйцевидни. Стъблата скрити в листните влагалища или добре развити, изправени или полегнали, 2-30 cm високи, прости или разклонени. Листата 2-5 cm широки, закръглени или триъгълно яйцевидни, с лъскава горна повърхност; равномерно разположени по стъблото или събрани в основата му. Приосновните листа с дълги дръжки, ъглесто сърцевидни, по края закръглено назъбени; стъбловите листа с по-къси дръжки, често в пазвите с дребни грудчици. Цветовете 2,5-3,5 cm в диаметър. Чашелистчетата 3, жълтеникави-бели. Венчелистчетата са 8-12 на брой, 10-18 mm дълги, 4-7 mm широки, жълти, лъскави, продълговато елиптични или продълговато обратно яйцевидни, в основата с нектарници. Плодните легла покрити с четинки. Орехчетата 2,5 mm дълги, закръглени, обратно яйцевидни, в основата елиптични, мъхесто късо влакнести; носчето слабо заострено или продълговато [Пенев, Ив. 1970. В: Флора на НР България, том ІV, София]. По литературни данни цъфти април-май [Пенев, 1970], но по наши наблюдения, на Бесапарските ридове цъфтежът започва през месец март [К. Методиев, лични наблюдения]. |
| Местообитание | Ливади, храсталаци и широколистни гори [Пенев, 1970]. |
| Разпространение в България | Установен е във всички флористични райони, от 0 до 2000 метра надморска височина [Пенев, 1970]. |
| Общо разпространение | Европа, Югозападна Азия, Кавказ и Сибир [Пенев, 1970]. |
| Значение | Зрелите плодове са отровни [Пенев, 1970]. Жълтурчето е пролетно цъфтящо растение с украсни качества. |
Начало > Семейства > семейство Лютикови > род Жълтурче > Жълтурче
