|
Начало > Семейства > семейство Лападови > род Кървавиче > Кървавиче |
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 |
| Българско наименование | Кървавиче |
| Латинско наименование | Bistorta major S. F. Gray - чете се "бисторта майор" известно е и под името Polygonum bistorta L. |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто растение с дебело, змиевидно извито, отвън черно, при разчупване розово-червено коренище. Стъблото изправено, голо, неразклонено, високо 30-130 cm, на върха с гъсто класовидно съцветие, два пъти по-дълго, отколкото широко, дълго 2-7 cm. Приосновните и долните стъблени листа едри, продълговато яйцевидни до продълговато ланцетни, в основата клиновидни или изведнъж стеснени в дръжка, дълга 4-30 cm; средните листа по-дребни, с къса дръжка или приседнали, обхащащи с основата си стъблото. Цветовете от бледорозови до розово-червени, дълги 3-4 mm Цъфти май-август [Китанов, 1987]. |
| Местообитание | Влажни ливади и пасища [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Разпространение в България | Установен е в следните флористични райони: Стара Планина (средна и западна), Знеполски район, Родопи (западни), Западни гранични планини, Софийски район, Пирин, Рила, Средна гора и Витошки район; от 700 до 2200 м надморска височина. |
| Значение | Кървавичето е лечебно и дъбилно растение растение [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Употребяема част (дрога) | Коренище от кървавиче - Rhizoma Bistortae. |
| Време и начин на бране на дрогата | През пролетта (април-май) до появяването на цветоносните стъбла или в края на лятото (август-септември) след узряването на плодовете. Коренищата на добре развитите растения се изкопават с права лопата или копачка. Да не се нараняват, тъй като при сушене потъмняват. Изтръскват се от пръстта и след това се изрязват надземните части [Асенов & кол., 1998. Билкосъбиране, Билер, София]. |
| Първична обработка на дрогата | Коренищата се измиват бързо в течаща вода. Не трябва да се оставят продължително време във водата, за да не започне извличане на биологичноактивните вещества. След отцеждане се разстилат на пласт не по-дебел от 3-5 cm върху рамки или постелки в проветриви помещения или на открито. Разбъркват се ежедневно до пълното им изсъхване. Билката е суха, когато при огъване коренищата се чупят [Асенов & кол., 1998. Билкосъбиране, Билер, София]. |
| Рандеман | От 5 кг свежа дрога се получава 1 кг суха. |
| Химичен състав | Съдържа до 30% дъбилни вещества, предимно галотанини, свободна галова и елагова киселина и др. [Асенов и кол., 1998]. |
| Лечебно действие и приложение | Билката от кървавиче притежава адстрингентно (затягащо), противовъзпалително и кръвоспиращо действие, което се определя от високото съдържание на танини. Вътрешно се прилага под формата на запарка при стомашно-чревни, микробиални и други възпаления, вътрешни кръвотечения в стомаха и червата, кървави диарии, дизинтерия, възпалени хемороиди, обилна менструация. Външно се използва отвара за гаргара и промивка при възпаление на устната кухина, венците и сливиците, за промивки и компреси при външни кръвоизливи, гнойни и бавно заздравяващи рани, мокрещи екземи, за промивки при бяло течение у жените [Асенов и кол., 1998]. Тези приложения и лечения са примерни - да се използва само по лекарско предписание и под лекарски контрол! |
Начало > Семейства > семейство Лападови > род Кървавиче > Кървавиче
