|
Начало > Семейства > семейство Борови > род Бор > Черна мура |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 | снимка 9 |
| Българско наименование | Черна мура |
| Латинско наименование | Pinus heldreichii Christ - чете се "пинус хелдреихии". Известен е и под синонимното име Pinus leucodermis Ant. |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. |
| Описание и разпознаване | Вечнозелено иглолистно дърво, високо до 25-30 m. Кората сива, върху старите дървета се напуква ромбично - наподобяващо броня. Листата (игличките) са дълги 4-9 cm и 1-1,3 mm дебели, островърхи, бодливи, тъмнозелени, събрани по две в снопчета върху скъсени клонки (брахибласти). Шишарките са приседнали (без дръжки), до 7-8 cm дълги, овално-конични. Шишарковите люспи от двете страни са с еднакъв, бледокафяв цвят (видовоспецифична особеност на черната мура). Апофизата изпъкнала, пъпчето ѝ е бодливо. Цъфти май-юли [Стоянов Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България, изд. "Наука и изкуство", София; Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив]. |
| Местообитание | На горската граница и над нея [Стоянов & Китанов, 1966]. |
| Разпространение в България | Черната мура в България расте единствено в планините Славяннка и Пирин [Стоянов & Китанов, 1966]. |
| Общо разпространение | Балкански полуостров и Южна Италия [Стоянов & Китанов, 1966]. |
| Значение | Черната мура се използва като украсно дърво в паркове в Европа, горите ѝ са с високо природозащитно значение. |
| Бележки | Може би най-известното дърво в България - Байкушевата мура е черна мура. Наречена е на откривателя си - лесовъда Константин Байкушев. Възрастта и се оценява на над 1300 години. Намира се в близост до хижа Бъндерица, Национален парк Пирин. |
Начало > Семейства > семейство Борови > род Бор > Черна мура
