Жълта папаронка

Glaucium flavum

Снимки
Glaucium flavum Glaucium flavum Glaucium flavum Glaucium flavum Glaucium flavum Glaucium flavum Glaucium flavum Glaucium flavum
снимка 1 снимка 2 снимка 3 снимка 4 снимка 5 снимка 6 снимка 7 снимка 8
Особености на вида
Българско наименованиеЖълта папаронка, Папаронка, Жълт мак, Рогатец.
Латинско наименованиеGlaucium flavum Miller. - чете се "глауциум флавум".
Природозащитен статут и заплахиЖълтата папаронка НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие, но събирането и като билка от естествени находища се ЗАБРАНЯВА с ежегодна заповед на министъра на околната среда и водите издавана по реда на Закона за лечебните растения, поради ограничените находища на вида в България.
Описание и разпознаване Многогодишно тревисто, синкаво до сиво-зелено растение с дебел корен. Стъблото изправено, вдървеняло в долната част, високо 20-50 (100) cm, дебело до 1,5 cm, разклонено от основата. Приосновните листа са едри, месести, на дръжки, лировидно перестонаделени с широки хрущялни власинки; стъбловите по-дребни, приседнали, стъблообхващащи, последователно разположени, от едро назъбени до пересто изрязани. Цветовете едри, единични, с къси дръжки, разположени в пазвите на стъбловите листа; венчелистчетата 4, от лимонено- до златистожълти или от оранжево-жълти до керемиденочервени с жълтеникава основа; тичинките многобройни (над 30). Плодът удължена права или дъговидно извита, жълтеникава, гола кутийка, разпукваща се откъм върха. Семената дребни, (1,3-1,8 mm), черни, бъбрековидни. Растението е отровно! Цъфти май-юли (до октомври) [Митрев, А. 1995. Glaucium flavum Miller. - Папаронка В: Хорологичен атлас на лечебните растения в България. София].
МестообитаниеРасте по крайморски пясъци, на скалисти и каменисти места, върху силно ерозирани почви, докъм 500 m надморска височина [Митрев, 1995].
Разпространение в БългарияЧерноморско крайбрежие, Тунджанска хълмиста равнина, Дунавска равнина, Софийски район и Североизточна България [Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив].
Общо разпространениеЗападна и Южна Европа, Кавказ. Пренесено и отглеждано в Централна Европа [Кузманов, Б. 1970. В: Флора на Народна Република България, том ІV, София].
ЗначениеЖълтата папаронка е декоративно и лечебно растение [Делипавлов & кол., 2003].
Употребяеми части за лечебни цели (дроги) Събира се надземната част на растението [Митрев, 1995].

Време и начин на бране на дрогите Надземната част (дрогата) се събира във фаза на цъфтеж и началото на плодообразуване [Митрев, 1995].
Лечебно действие и приложениеДрогата се употребява като изходна суровина за производство на алкалоида глауцин [Асенов & кол., 1998]. Глауцинът е проучен основно експериментално и клинично и е внедрен в практиката под названието глаувент. Глаувентът е с по-силен противокашличен ефект от кодеина, но е лишен от неговите странични действия (обстипация, толерантност). Едновременно с основното си действие глаувентът оказва и хипотензивно действие, което в по-високи дози може да причини ортостатичен колапс [Доктор Д. Кехайов - Index of differential diagnosis - ЖЪЛТ МАК]. Лечение да се извършва само под лекарски контрол!

Начало > Семейства > семейство Макови > род Папаронка > Жълта папаронка

ban

ban

© 2012 BGflora.net

ban