|
Начало > Семейства > семейство Макови > род Папаронка > Жълта папаронка |
|
|
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 |
| Българско наименование | Жълта папаронка, Папаронка, Жълт мак, Рогатец. |
| Латинско наименование | Glaucium flavum Miller. - чете се "глауциум флавум". |
| Природозащитен статут и заплахи | Жълтата папаронка НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие, но събирането и като билка от естествени находища се ЗАБРАНЯВА с ежегодна заповед на министъра на околната среда и водите издавана по реда на Закона за лечебните растения, поради ограничените находища на вида в България. |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто, синкаво до сиво-зелено растение с дебел корен. Стъблото изправено, вдървеняло в долната част, високо 20-50 (100) cm, дебело до 1,5 cm, разклонено от основата. Приосновните листа са едри, месести, на дръжки, лировидно перестонаделени с широки хрущялни власинки; стъбловите по-дребни, приседнали, стъблообхващащи, последователно разположени, от едро назъбени до пересто изрязани. Цветовете едри, единични, с къси дръжки, разположени в пазвите на стъбловите листа; венчелистчетата 4, от лимонено- до златистожълти или от оранжево-жълти до керемиденочервени с жълтеникава основа; тичинките многобройни (над 30). Плодът удължена права или дъговидно извита, жълтеникава, гола кутийка, разпукваща се откъм върха. Семената дребни, (1,3-1,8 mm), черни, бъбрековидни. Растението е отровно! Цъфти май-юли (до октомври) [Митрев, А. 1995. Glaucium flavum Miller. - Папаронка В: Хорологичен атлас на лечебните растения в България. София]. |
| Местообитание | Расте по крайморски пясъци, на скалисти и каменисти места, върху силно ерозирани почви, докъм 500 m надморска височина [Митрев, 1995]. |
| Разпространение в България | Черноморско крайбрежие, Тунджанска хълмиста равнина, Дунавска равнина, Софийски район и Североизточна България [Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив]. |
| Общо разпространение | Западна и Южна Европа, Кавказ. Пренесено и отглеждано в Централна Европа [Кузманов, Б. 1970. В: Флора на Народна Република България, том ІV, София]. |
| Значение | Жълтата папаронка е декоративно и лечебно растение [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Употребяеми части за лечебни цели (дроги) | Събира се надземната част на растението [Митрев, 1995]. |
| Време и начин на бране на дрогите | Надземната част (дрогата) се събира във фаза на цъфтеж и началото на плодообразуване [Митрев, 1995]. |
| Лечебно действие и приложение | Дрогата се употребява като изходна суровина за производство на алкалоида глауцин [Асенов & кол., 1998]. Глауцинът е проучен основно експериментално и клинично и е внедрен в практиката под названието глаувент. Глаувентът е с по-силен противокашличен ефект от кодеина, но е лишен от неговите странични действия (обстипация, толерантност). Едновременно с основното си действие глаувентът оказва и хипотензивно действие, което в по-високи дози може да причини ортостатичен колапс [Доктор Д. Кехайов - Index of differential diagnosis - ЖЪЛТ МАК]. Лечение да се извършва само под лекарски контрол! |
Начало > Семейства > семейство Макови > род Папаронка > Жълта папаронка
