Описание и отличителни особености на род Лале

Многогодишни луковични растения, с продълговати до линейни листа. Цветовете звънчевидни или фуниевидни, единични, обикновено на дълга дръжка. Околоцветните листчета са 6, свободни, опадливи, еднакви или вътрешните по-къси от външните, без нектарници, често с петно в основата си. Тичинките са 6, нишковидни, равни или вътрешните малко по-дълги, всички по къси от околоцветника. Прашниците са продълговато линейни, прикрепени в основата си. Яйчникът продълговат, с много семепъпки във всяко гнездо, с приседнало близалце или с по-късо или по-дълго стълбче. Плодът е продълговата кутийка, отваряща се чрез три надлъжни пукнатини. Семената малко сплеснати, често с тясно крило, с малък зародиш [Китанов, Б. 1964. Флора на Н Р България, том II, София].

Култивираните форми от род Лале са сред най-обичаните декоративни цветя. Чрез селекция са създадени хиляди разновидности с различно оцветяване на цветовете. Обикновено култивираните сортове се обединяват във вида Tulipa gesneriana L.

В България естествено разпространени са 7 вида лалета, като всички те са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Тъй като лалетата са едни от най-красивите растения в българската флора, те са и едни от най-силно застрашените, поради късането на цветовете им за букети и изкопаването на луковиците за засаждането им в градини.

Латинското наименование на рода се произнася "тулипа".

Списък на видовете от род Лале