|
Начало > Семейства > семейство Конскокестенови > род Конски кестен > Конски кестен |
|
|
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 |
| Българско наименование | Конски кестен (Обикновен конски кестен, Див кестен) |
| Латинско наименование | Aesculus hippocastanum L. - чете се "ескулус хипокастанум" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие. Тази защита се отнася само за естествените находище на вида, но не и за растенията използвани като декоративна растителност. |
| Описание и разпознаване | Листопадно дърво високо до 25 m. Короната e голяма, добре облистена. Листата са сложни, дланевидно перести, със 7-9 дяла, до 25 cm дълги и 20 cm широки, разположени на дълги дръжки. Отделните листчета са заострени и назъбени. Цветовете с бели венчелистчета с жълти или червени петна; събрани са в изправени конусовидни съцветия. Плодовете сферични, 3-6 cm в диаметър, с множество шипчета, разпукващи се на три дяла. Семената 2,5 cm - 3 cm широки, сферични или бъбрековидни, гладки, лъскави, тъмнокафяви. Цъфти април-юни [Палмарев, Е. 1979. Флора на НРБългария, том VІІ]. |
| Местообитание | В естествената си област на разпространение образува самостоятелни гори [Палмарев, 2003]. |
| Разпространение в България | Видът е естествено разпространен в долината на река Дервишка, Преславски Балкан (Източна Стара планина) [Палмарев, 2003]. Като декоративно дърво се засажда навсякъде в страната. |
| Общо разпространение | Естественото разпространение на вида е ограничено само на Балканския полуостров - България, Гърция, Албания и в страните от бивша Югославия (балкански ендемит). Като декоративно дърво се отглежда в цяла Европа и другаде по света. |
| Значение | Конският кестен е декоративно и лечебно растение. |
| Употребяеми части за лечебни цели (дроги) |
Кора от конски кестен - Cortex Hippocastani Семе от конски кестен - Semen Hippocastani |
| Време и начин на бране на дрогите | Кората се събира в ранна пролет (март), преди да е започнало сокодвижението. Семената се събират след разпукване на зелената им обвивка (септември-октомври) [Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека, Земиздат, София]. |
| Първична преработка на дрогите | Кората се суши на открито, сенчесто място или в сушилня при температура 50° C. Семената се сушат на открито, на сянка, или в сушилня при температура не по-висока от 60° C [Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев, 1989]. |
| Съдържание на дрогите | Кората съдържа около 3% ескулин и ескулетин (кумаринови гликозиди), фраксин (гликозид), есцин (тритерпенов сапонин), смолисти вещества, дъбилни вещества и др. Семената съдържат флавоноиди - спиреозид и посоченито по-горе, сапонина есцин (8-10%) и др. [Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев, 1989]. |
| Лечебно действие и приложение | Ескулинът повишава устойчивостта на капилярите и на червените кръвни клетки. На това се дължат благоприятното влияние върху венозната стена, тонизиращото и болкоуспокояващото действие на дрогата при разширени вени, хемороиди и тромбофлебит. В народната медицина се прилага и при други заболявания [Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев, 1989]. Семената се прилагат под формата на запарка. Приготвя се също и отвара листа и наситнена кора [Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев, 1989]. Лечението да се провежда само по лекарско предписание и под лекарски контрол. |
Начало > Семейства > семейство Конскокестенови > род Конски кестен > Конски кестен
