Снимки
|
Начало > Семейства > семейство Здравецови > род Здравец > Кръвен здравец |
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 |
| Български наименования | Кръвен здравец, Кървав здравец, Кървавочервен здравец |
| Латинско наименование | Geranium sanguineum L. - чете се "гераниум сангвинеум" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата са изправени, 15-60 cm високи, възходящи, до полегнали, често разклонени, покрити с дълги, прости, разперени власинки. Приосновните листа на 1,5-8 cm дълга дръжка, 5-7 делни. Стъблените листа са срещуположно разположени, с 1-5 cm дълги дръжки, в очертание закръглени, дълбоко разсечени на 5-7 дяла, всеки от които на върха най-често с 3 делчета; от двете страни и по ръба с прилегнали прости власинки. Цветовете са единично разположени на съчленена дръжка дълга 5-15 cm, излизаща от пазвите на листата. Чашелистчетата са 5, 6-11 mm дълги, продълговато яйцевидни или яйцевидно ланцетни, по ръба и по жилките с дълги бели прости власинки, на върха с 1-4 mm дълъг, влакнест осил, по ръба бяло ципести, ресничести. Вечелистчетата са дълги 9-21 mm, обратно яйцевидни. Тичинковите дръжки са скрити в цвета. Плодните дялове са 4-5 mm дълги, гладки, късо просто влакнести. Цъфти през месеците май - август [Петрова, А & С. Кожухаров. 1979. Флора на НРБългария, том VІІ]. |
| Местообитание | По сухи, тревисти, каменисти и храсталачни места [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Разпространение в България | Установен е в цялата страна [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Значение | Кръвният здравец е лечебно и дъбилно растение [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Употребяеми части за лечебни цели (дроги) | Корен и коренище от кръвен здравец - Rhizhoma et Radix Geranii sanguinei |
| Време и начин на бране на дрогите | През есента (септември-октомври) след разпадане на плодовете, узряване на семената и отмиране на надземните части. Корените и коренищата на добре развити растения се изкопават с копач. Изтръскват се от пръстта и се изрязват надземните части. [Асенов & кол., 1998]. |
| Първична преработка на дрогите | Събраните корени и коренища се измиват бързо в течаща вода. Не се оставят продължително във вода. След отцеждане се нарязват на късове с дължина до 20 cm, при което се отстраняват загнилите, кухите и повредени части. Разстилат се за сушене на пласт (3-5 cm) върху рамки, стелажи или постелки в проветриви помещения, под навеси или на открито. При сушене не се допуска корените и коренищата да се овлажняват от дъжд или роса, тъй като в такъв случай съдържанието на биологично активни вещества намалява. В процеса на сушене се преобръщат 1-2 пъти. Билката е суха, когато и по-дебелите коренища при огъване се чупят. [Асенов & кол., 1998]. |
| Лечебно действие и приложение | Притежава основно капиляроукрепващо, затягащо и противовъзпалително действие, което се дължи на танините. Прилага се като настройка при стомашно-чревни възпаления - гастрити, язви, колити, диария от различен произход. Външно под формата на компреси и лапи се използва при кръвотечения от носа и от рани, кожни възпаления, сърбежи, гнойни пъпки, хемороиди и други заболявания на кожата. В народната медицина се прилага при злокачествени заболявания на кръвотворните органи [Асенов & кол., 1998]. |
Начало > Семейства > семейство Здравецови > род Здравец > Кръвен здравец
