|
Начало > Семейства > семейство Бобови > род Секирче > Панчичево секирче |
|
|
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 |
| Български наименования | Панчичево секирче |
| Латинско наименование | Lathyrus pancicii (Jurisic) Adamovic - чете се "латирус панчичии" |
Природозащитен статут и заплахи | Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие. В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (critically endangered) [Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94]. В Червена книга на Народна Република България, том 1 (1984) е включен с категория "изчезнал". Отрицателно действащи фактори са ограниченото разпространение и малочислените популации. Промяната в режима на стопанисване на териториите. В миналото – пашата. Възможни са и други отрицателно действащи фактори, които не са известни. Известни са две популации, с площ под 1.5 km², с мозаечна структура, като видът формира няколко петна с обща площ около 1 ha и численост около 250 екземпляра [Антоанета Петрова в: Червена книга на Република България, 2010, електронно издание]. |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто растение, с тънки коренища. Стъблата единични или по няколко, 30–90 cm високи, неразклонени, късовлакнести. Листата чифтоперести, 8–12 cm дълги, с 3–5 двойки листчета. Листчетата линейно-ланцетни, 4–7 cm дълги, 5–8 mm широки, гъсто късо сивкаво-влакнести. Съцветия с 8–20 цвята, дръжките на съцветията по-дълги от присъцветния лист. Цветовете бледожълти, 15–20 mm дълги. Бобът 5–7 cm дълъг, влакнест. Цъфти юли, плодоноси август. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена [Антоанета Петрова в: Червена книга на Република България, 2010, електронно издание]. |
| Местообитание | Среща се по открити, слънчеви, варовити каменисти склонове. Елемент на тревни съобщества, доминирани от Sesleria latifolia и с участието на значително разнообразие от видове, включително ниски храсти, често в съседство с остатъчни горички [Петрова, 2010]. |
| Разпространение в България | Знеполски район (Любаш пл. и Стража пл.); на 1000–1200 m н. в. Има стари литературни данни от района на Стара планина (Зап. – с. Курило) [Петрова, 2010]. |
| Общо разпространение | Балкански полуостров – локално в Североизточна Сърбия (изчезнал!) и Западна България [Петрова, 2010]. |
| Бележки | Публикуваните тук снимки са направени благодарение на проект: "Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове от българската флора по модела "растителни микрорезервати" - LIFE08/NAT/BG/279 осъществяван от Института по ботаника (понастоящем към Института по биоразнообразие) и Министерство на околната среда и водите. |
Начало > Семейства > семейство Бобови > род Секирче > Панчичево секирче
