|
Начало > Семейства > семейство Бобови > род Зайчина > Храстовидна зайчина |
|
|
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 |
| Български наименования | Храстовидна зайчина. |
| Латинско наименование | Coronilla emerus L. - чете се "коронила емерус". |
| Природозащитен статут и заплахи | Храстовидната зайчина НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие. |
| Описание и разпознаване | Храст, висок от 0.8 до 2.0 m. Цветовете са светложълти. Съцветието е главицовиден грозд. Цъфти през месеците май - юли [Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив]. Единстеният храст от рода в България. Да се внимава да не се сгреши с плюскача (Colutea arborescens). Различават се най-лесно по плодовете - при плюскача са мехуресто подути, с ципести полупрозрачни стени, докато при храстовидната зайчина не са мехуресто подути и са членести, което може да се установи и при току що образували се, още зелени, бобове. |
| Местообитание | Сухи, тревисти, гористи и варовити места [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Разпространение в България | Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Стара Планина (източна и западна (?)), Знеполски район, Тракийска низина, Долината на Места, Пирин, Беласица, Родопи (източни), Славянка и Долината на Струма [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Общо разпространение | Южна и централна Европа (на север локално до Южна Норвегия, на изток до Крим), Средиземноморие (Северно), Югозападна Азия, Западен Кавказ [Кожухаров, Ст. 1976. Флора на Н. Р. България, том VІ, София] |
| Значение | Храстовидна зайчина е с високи украсни качества. |
| Бележки | В България расте подвидът Coronilla emerus L. ssp. emeroides (Boiss. & Spruner) Hayek [Делипавлов & кол., 2003]. |
Начало > Семейства > семейство Бобови > род Зайчина > Храстовидна зайчина
