|
Начало > Семейства > семейство Пиренови > род Боровинка > Червена боровинка |
|
|
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 |
| Български наименования | Червена боровинка; Кокоз [Стоянов. Н & Б. Стефанов. 1948. Флора на България. София]; Брусница, Кокузе, Суница [Асенов & кол., 1998. Билкосъбиране, Билер, София]. |
| Латинско наименование | Vaccinium vitis-idaea L. - чете се "вакциниум витис-идеа". |
| Природозащитен статут и заплахи | Червената боровинка НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие. |
| Описание и разпознаване | Вечнозелено храстче, високо до 25 cm. Стъблата са изправени или възходящи с кафява гладка кора. Листата са кожести, дълги 1-3 cm и широки 0,5-1,5 cm, обратно яйцевидни или елиптични, почти целокрайни или в горната половина раздалечено плитко назъбени, със слабо подвит хрущялен ръб, на върха закръглени, отгоре лъскави, отдолу матови, по-светлозелени с точковидни жлези. Цветовете са разположени на групи по 3-10, образуващи връхни гроздовидни съцветия. Чашката е 4 (5)-делна, с 1-1,3 mm дълги, жлезисторесничести триъгълни дялове. Венчето е бяло или бледорозово, дълго 5-8 mm, камбанковидно, почти до средата 4 (5)-делно. Тичинките са 8, по-рядко 10, с гъсто влакнести дръжки. Плодът е сферична, светло- до пурпурночервена сочна ягода, 5-8 mm в диаметър, с многобройни сърповидно извити семена [Асенов & кол., 1998. Билкосъбиране, Билер, София]. Цъфти май-август [Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив]. |
| Местообитание | Каменисти горски поляни и иглолистни гори [Асенов & кол., 1998]. |
| Разпространение в България | Установен е в следните флористични райони: Стара Планина, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Родопи (Западни и Средни), Рила, Средна гора и Пирин [Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив]. |
| Общо разпространение | Европа, Кавказ, Мала Азия, Сибир, Японо-Китайска област и Северна Америка. |
| Значение | Червената боровинка е хранително и лечебно растение. |
| Употреба като храна | За храна се използват плодовете, които са особено популярни в Северна, Централна и Източна Европа. Тъй като плодовете на червената боровинка са много кисели, те рядко се ядат пресни, а по-често се подслаждат и от тях се приготвят компоти, сокове и сладка. Също често суровите плодове се смилат на пюре и се смесват със захар, която запазва вкусовите качества и хранителните вещества. Така получената смес може да се съхранява и при стайна температура в затворен съд, но по-добре се съхранява замразена. Тази смес, а също и компот от червена боровинка, освен за директна консумация, се използват и като гарнитура за дивечево месо и ястия от черен дроб. Плодовете също така се ядат от мечката, лисицата и много птици [Wikipedia]. |
| Употребяеми части за лечебни цели (дроги) | Лист от червена боровинка - Folium Vitis idaeae |
| Време и начин на бране на дрогите | През пролетта (май-юни) преди цъфтеж или през есента (септември-октомври) след узряване на плодовете. Брането се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигането на росата. С остър нож се отрязват облистените клонки. Очукват се леко за отстраняване на променените (черни, кафяви, пожълтели) листа, повредени при презимуването. Подреждат се с върховете в една посока в касети, кошове, торби и се пренасят за сушене. Отделянето на листата от растението на място или от отрязаните клонки не дава добри резултати. Не се допуска брането на листата по време на цъфтеж, защото при сушенето силно потъмняват. Не се берат клонки с променени и нападнати от болести и вредители листа. Червената боровинка през есента е по чиста от променени листа, но тогава условията са сушене са по-лоши. Да не се изскубва растението. Да се оставя не по-малко от 1/3 от добре развитите растения, за да се осигури нормално размножаване на вида и възстановяване на находището [Асенов & кол., 1998]. |
| Първична преработка на дрогите | Събраните клонки се почистват от примеси от други растения, променени и нападнати от болести и вредители листа. Червената боровинка расте обикновено в съобщества с черна, синя боровинка и мечо грозде, примесите от които в билката не са допустими. Сушенето се извършва на сянка в добре проветрени помещения или под навеси. Не се допуска билката да се излага на преки слънчеви лъчи. Клонките се разстилат на рехав, 5-7 cm дебел, пласт върху рамки, стелажи или постелки (но не от изкуствена материя). В процеса на сушене се обръщат най-малко 1-2 пъти в зависимост от състоянието на времето. Когато са навързани на китки се окачват на опънати телове или пирони. При бавно сушене (недостатъчно проветряване и дебел пласт) листата потъмняват. Най-добре да се изсушат в сушилня при температура не по-висока от 45°C и добра вентилация. Листата са сухи, когато при огъване се чупят. Тогава се пристъпва към очукването на клонките с дървена вила или друго подходящо пособие за отделяне на листата. Те се превяват няколко пъти на веялка за отстраняване на примеси от други растения и клонки. Пресяват се през сито с размери 3 mm за отстраняване на ситно натрошените листа и минерални примеси [Асенов & кол., 1998]. |
| Лечебно действие и приложение | Билката от листа на червена боровинка има изразено антисептично действие на пикочните пътища, както и диуретично, противовъзпалително и адстрингентно (затягащо) действие. Препоръчва се като билка, която може да замени листата на мечо грозде [Асенов & кол., 1998]. |
Начало > Семейства > семейство Пиренови > род Боровинка > Червена боровинка
