|
Начало > Семейства > семейство Кипарисови > род Хвойна > Обикновена хвойна |
|
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 |
| Българско наименование | Обикновена хвойна, синя хвойна |
| Латинско наименование | Juniperus communis L. - чете се "юниперус комунис" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът не е защитен. |
| Описание и разпознаване | Вечнозелен храст или ниско дърво високо до 12 м., с неправилна или конична корона. Кората е сивокафява. Листата игловидни, твърди; събрани в прешлени по 3; дълги 10-15 мм, широки 0,7-1 мм; отгоре плитко жлебовидни, с бяла, непрекъсната в горната си част ивица - образувана от устици; бодливи. Галбулите (плодчетата) кълбести, синкавочерни, често с восъчен налеп, 5-9 мм в диаметър. Цъфти май-юни, а галбулите узряват през есента на следващата година. |
| Местообитание | Тревисти и каменисти места, храсталаци и гори. |
| Разпространение в България | В цялата страна между 800 и 1700 м надморска височина. |
| Общо разпространение | Умерения пояс на северното полукълбо. |
| Значение | Лечебно растение. |
| Употребяема част (дрога) | Плод от хвойна - Fructus Juniperi. |
| Време и начин на бране на дрогата | Плодовете се събират през есента, след узряването им. Тъй като плодовете узряват втората година, на едно и също растение може да има и зелени и зрели плодове. Узрелите плодове се събират чрез разтърсване на растението върху брезент. Сушат се на сянка или в сушилня до 35° С при добра вентилация. Изсушените плодове отвън са виолетово-черни, а отвътре са тъмнозелени. При сдъвкване имат приятна миризма и сладникав вкус. Съхраняват се на сенчесто, сухо и проветриво място. [Памуков & Ахтарджиев, 1989]. |
| Съдържание на дрогата | Плодовете на хвойната съдържат етерично масло (0,5-1,5 %) със състав: α-пинен, кадинен, борнеол, юниперол, камфен, терпинеол, юнен, α-терпинен, феландрен, дипентен, сабинен, цидрол, хвойнова камфора и др. Съдържа също инвертна захар (30%), горчивия гликозид юниперин, флавонови гликозиди, багрилни вещества, пектин, органични киселини и др. [Памуков & Ахтарджиев, 1989]. |
| Лечебно действие и приложение | Има диуретично и дезинфекциращо действие върху пикочните пътища. Плодчетата регулират уратната обмяна при подагра извън пристъп. Имат благоприятно действие при невралгии, тендовагинити, миалгии. Маслото от хвойна се използва при ревматични заболявания за разтриване на ставите [Памуков & Ахтарджиев, 1989]. |
| Начин на приложение | Лечението се провежда само по лекарско предписание и под лекарски контрол! Самолечението може да бъде опасно! Дрогата се прилага вътрешно като отвара. Една-две супени лъжици хвойнов плод се заливат с 400 ml. кипяща вода. Вари се 3 минути. Оставя се да кисне 30 минути. От прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-120 ml 15 мин. преди ядене. Курсът на лечение трае 20 дни. Може да се повтори след прекъсване от 10 дни. За външно приложение (бани) отварата се приготвя от 20 g плодчета и 1 литър вода. [Памуков & Ахтарджиев, 1989]. |
Начало > Семейства > семейство Кипарисови > род Хвойна > Обикновена хвойна
