|
Начало > Семейства > семейство Карамфилови > род Къклица > Къклица |
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 |
| Български наименования | Къклица |
| Латинско наименование | Agrostemma githago L. - чете се "агростема гитаго" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. |
| Описание и разпознаване | Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо от 0,3 до 1 m. Цветовете са виолетови, чашелистчетата са по дълги от венчелистчетата. Цъфти май - август [Делипалвов & кол. 2003]. |
| Местообитание | Посеви и буренливи места. |
| Разпространение в България | Установен е във всички флористични райони. От 0 до 1400 метра надморска височина [Делипалвов & кол. 2003]. |
| Общо разпространение | Европа и Азия. Пренесена от човека в цял свят [Стоянов, Н. 1966. Флора на Н. Р. България, том ІII, София]. |
| Значение | Плевел в културите, главно житните. Семената са отровни, съдържат 5-6 % сапонини, но същевременно имат висока хранителна стойност и съдържат в сухото вещество протеин - 17,4-28,1 %, мазнини 6,8%-7,5%. Суровите семена са отровни за птиците, но сварените губят отровността си. За кравите са безвредни, а при конете причиняват отравяне само когато са в голямо количество. В примес в брашното те му придават синкав цвят, а в състава на хляба, ако примесът надминава 0,25-0,5 % му придават горчив вкус и го правят вреден, като причиняват разстройства на нервната система. Примес към фуража в определена пропорция спомага за угояване на свинете. Декоративно растение, от което има и градински форми [Стоянов, Н. 1966. Флора на Н. Р. България, том ІII, София]. |
Начало > Семейства > семейство Карамфилови > род Къклица > Къклица
