Цвят от черен бъз - Flos Sambuci nigri

Плод от черен бъз - Fructus Sambuci nigri

Лист от черен бъз - Folium Sambuci nigri

Цвят от черен бъз - в края на пролетта и началото на лятото, когато започва цъфтежът. Да не се изчаква пълното разцъфтяване, защото венчето на голяма част от цветовете опадва при брането на съцветието. Брането се извършва в сухо време. Отрязват се целите съцветия с овощарска ножица [Асенов & кол., 1998].

Плод от черен бъз - в края на лятото и началото на есента (август-септември) при пълното узряване на плодовете, когато са черновиолетови отвън и тъмночервени отвътре. Ако плодовете се събират по-рано, много от тях са неузрели и занижават качеството на билката. Плодовете се събират, като се отрязват с нож или ножица заедно с общата дръжка. Набраните плодове се поставят в кошници или касети [Асенов & кол., 1998].

Лист от черен бъз - събират се през лятото (юни-юли), когато листата са напълно развити. Отрязва се целият лист с нож или ножица и от дръжка се откъсват съставните листчета [Асенов & кол., 1998].

Цвят от черен бъз - суши се на слънце върху рамки или други постелки. Не трябва да се оставя през нощта на открито, защото от нощната влага и сутрешната роса дрогата потъмнява. По-добре се суши в сушилня при температура не повече от 45° C. Съцветията са добре изсушени, когато цветните дръжки в най-дебелите части при огъване се чупят, а цветовете при стриване се разпрашават [Асенов & кол., 1998].

Плод от черен бъз - плодовете се разстилат за сушене на тънък пласт върху чисти площадки или в проветриви помещения върху застлан под или на рамки. Плодовете са добре изсушени, когато при стриване между пръстите не багрят [Асенов & кол., 1998].

Лист от черен бъз - събраните листа се разстилат за сушене на сянка в проветриви помещения, върху рамки и други постелки или на застлан с хартия под. В началото на сушенето се разбъркват и обръщат. Листата са добре изсушени, когато при прегъване се чупят [Асенов & кол., 1998].

Цветовете съдържат флавоноловите гликозиди рутин, хиперозид и изокверцитрин, малко танини, слузни вещества, етерично масло и др. [Асенов & кол., 1998].

Плодовете съдържат антоцианови гликозиди, производни на цианидина, органични киселини, смоли, захари, витамините В1, В2 и С, каротеноиди, пектини и минерални соли. В зелените плодове се съдържа цианогенният гликозид самбунигрин, който при узряването се разпада [Асенов & кол., 1998].

В листата са установени танини, флавоноиди и др. [Асенов & кол., 1998].

Основните действия на цветовете на черния бъз са потогонно, омекчително и диуретично. Използват се самостоятелно или в комбинация с други аналогично действащи билки под формата на запарка като средство за изпотяване при простудни заболявания (хрема, пресипнал глас, ангина, кашлица и др.). Прилага се при отоци, дължащи се на бъбречни и сърдечни заболявания, като увеличава диурезата и намаляват относителното тегло на урината без странични явления. Външно се използва за плакнене устата и за гаргара при възпалителни заболявания на устата и гърлото [Асенов & кол., 1998].

Плодовете на черния бъз имат главно слабително действие и се прилагат под формата на запарка или приготвен мармалад като меко слабително средство при запек. Счита се, че това се дължи на смолистите вещества и пектините, които се съдържат в тях. Мармалада се използва и като диуретично средство. Плодовете се използват и за боядисване на тъкани и багрене на течности - вина и безалкохолни напитки.

Листата се използват като отвара предимно външно за бани или лапи при ревматизъм, кожни обриви, хемороиди и подагра [Асенов & кол., 1998].