Черен бъз

Sambucus nigra

Снимки
Sambucus nigra Sambucus nigra Sambucus nigra Sambucus nigra Sambucus nigra Sambucus nigra Sambucus nigra Sambucus nigra
снимка 1 снимка 2 снимка 3 снимка 4 снимка 5 снимка 6 снимка 7 снимка 8
Особености на вида
Български наименованияЧерен бъз, Дървенист бъз, Свирчовина. За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Базак (Карнобат); Бас (Петрич); Бо̀ойзел; Бо̀зен; Бо̀зай; Бо̀зел (Струмица); Бозе (Прилеп); Бозей (Велес); Бозел (Неготин, Щип); Бо̀зик; Бо̀зил; (Енидже, Гевгели); Боз (Охрид, Ресен, Серес, Битоля, Лерин, Кичево, Чепеларе; Бо̀зъл (Дойран); Бо̀злик (Воден); Бо̀зен (Долни Порой); Бъ̀зак (Сливен); Бъзек; Бъзел; Бъ̀зе; Бъзи (Омуртаг, Плевен); Бъзовина (Ботевградско); Бъзуняк; Бъз (Трън, Горно Броди, Софийско, Плевенско); Дранбъз; Драм-бъз; Дрънбъз; Дървен бос; Замбак; Замбук; Мимер; Мужкой буз; Мъжки буз; Питом боз; Свирчина (Тетевенско); Свирчовина (Карнобат, Ловеч, Елена); Свирчовка; Свирчок (Търновско); Свирчочена; Свирчяк; Трамбуз; Тръмбъз; Трънбъз [Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София]
Латинско наименованиеSambucus nigra L. - чете се "самбукус нигра"
Природозащитен статут и заплахиВидът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Описание и разпознаванеЛистопаден храст или ниско дърво високо 2-6 m със сива кора и мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, сложни нечифтоперести с 3-7 продълговато яйцевидни, заострени и назъбени листчета. Цветовете са жълтеникаво-бели, събрани в многоцветни щитовидни съцветия достигащи до 20 cm в диаметър. Чашката и венчето са 5 делни. Плодът е сферична, сочна, черновиолетова ягода, 5-6 mm в диаметър, най-често с 3 продълговати семена [Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране]. Цъфти април-юни.
МестообитаниеХрасталаци, гори и населени места [Делипавлов & кол., 2003].
Разпространение в БългарияУстановен е в цялата страна [Делипавлов & кол., 2003].
Общо разпространениеЕвропа, Западна Сирия, Северен Ирак, Западен Иран [Маркова, М. 1995. В: Флора на Република България, том Х, София].
ЗначениеЧерният бъз е техническо, багрилно, декоративно, лечебно, хранително, инсектицидно и медоносно растение [Делипавлов & кол., 2003].
Употребяеми части за лечебни цели (дроги)

Цвят от черен бъз - Flos Sambuci nigri

Плод от черен бъз - Fructus Sambuci nigri

Лист от черен бъз - Folium Sambuci nigri

Време и начин на бране на дрогите

Цвят от черен бъз - в края на пролетта и началото на лятото, когато започва цъфтежът. Да не се изчаква пълното разцъфтяване, защото венчето на голяма част от цветовете опадва при брането на съцветието. Брането се извършва в сухо време. Отрязват се целите съцветия с овощарска ножица [Асенов & кол., 1998].

Плод от черен бъз - в края на лятото и началото на есента (август-септември) при пълното узряване на плодовете, когато са черновиолетови отвън и тъмночервени отвътре. Ако плодовете се събират по-рано, много от тях са неузрели и занижават качеството на билката. Плодовете се събират, като се отрязват с нож или ножица заедно с общата дръжка. Набраните плодове се поставят в кошници или касети [Асенов & кол., 1998].

Лист от черен бъз - събират се през лятото (юни-юли), когато листата са напълно развити. Отрязва се целият лист с нож или ножица и от дръжка се откъсват съставните листчета [Асенов & кол., 1998].

Първична преработка на дрогите

Цвят от черен бъз - суши се на слънце върху рамки или други постелки. Не трябва да се оставя през нощта на открито, защото от нощната влага и сутрешната роса дрогата потъмнява. По-добре се суши в сушилня при температура не повече от 45° C. Съцветията са добре изсушени, когато цветните дръжки в най-дебелите части при огъване се чупят, а цветовете при стриване се разпрашават [Асенов & кол., 1998].

Плод от черен бъз - плодовете се разстилат за сушене на тънък пласт върху чисти площадки или в проветриви помещения върху застлан под или на рамки. Плодовете са добре изсушени, когато при стриване между пръстите не багрят [Асенов & кол., 1998].

Лист от черен бъз - събраните листа се разстилат за сушене на сянка в проветриви помещения, върху рамки и други постелки или на застлан с хартия под. В началото на сушенето се разбъркват и обръщат. Листата са добре изсушени, когато при прегъване се чупят [Асенов & кол., 1998].

Съдържание на дрогите

Цветовете съдържат флавоноловите гликозиди рутин, хиперозид и изокверцитрин, малко танини, слузни вещества, етерично масло и др. [Асенов & кол., 1998].

Плодовете съдържат антоцианови гликозиди, производни на цианидина, органични киселини, смоли, захари, витамините В1, В2 и С, каротеноиди, пектини и минерални соли. В зелените плодове се съдържа цианогенният гликозид самбунигрин, който при узряването се разпада [Асенов & кол., 1998].

В листата са установени танини, флавоноиди и др. [Асенов & кол., 1998].

Лечебно действие и приложение

Основните действия на цветовете на черния бъз са потогонно, омекчително и диуретично. Използват се самостоятелно или в комбинация с други аналогично действащи билки под формата на запарка като средство за изпотяване при простудни заболявания (хрема, пресипнал глас, ангина, кашлица и др.). Прилага се при отоци, дължащи се на бъбречни и сърдечни заболявания, като увеличава диурезата и намаляват относителното тегло на урината без странични явления. Външно се използва за плакнене устата и за гаргара при възпалителни заболявания на устата и гърлото [Асенов & кол., 1998].

Плодовете на черния бъз имат главно слабително действие и се прилагат под формата на запарка или приготвен мармалад като меко слабително средство при запек. Счита се, че това се дължи на смолистите вещества и пектините, които се съдържат в тях. Мармалада се използва и като диуретично средство. Плодовете се използват и за боядисване на тъкани и багрене на течности - вина и безалкохолни напитки.

Листата се използват като отвара предимно външно за бани или лапи при ревматизъм, кожни обриви, хемороиди и подагра [Асенов & кол., 1998].

Начало > Семейства > семейство Бъзови > род Бъз > Черен бъз

ban

ban

© 2010 - 2013 BGflora.net

ban