Снимки
|
Начало > Семейства > семейство Камбанкови > род Едрайант > Сръбски едрайант |
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 |
| Български наименования | Сръбски едрайант |
| Латинско наименование | Edraianthus serbicus Perovic - чете се "едрайантус сербикус". |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие. В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (endangered) [Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94] |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто растение. Стъблата приповдигащи се до изправени, дълги до 25 cm, покрити с прости власинки. Приосновните листа дълги 50–90 mm, широки 20–40 mm, приседнали, линейноланцетни, заострени, полустъблообхващащи, просто влакнести. Стъбловите листа като приосновните, по-малки по размер. Прицветниците широкояйцевидни, външните по-къси или равни на цветовете. Цветовете 6–12, фуниевидни, дълги 12–30 mm, сини, синьо-виолетови. Цъфти май–юли, плодоноси август-септември. Размножава се със семена [Димитър Пеев, Соня Цонева в: Червена книга на Република България, 2010, електронно издание]. |
| Местообитание | Скални пукнатини, сухи ерозирали варовити терени с плитка почва и южно изложение. Поради привързаността на вида към строго специфично местообитание формира силно фрагментирани популации с ниска численост, състоящи се от мозаечно разпръснати петна от по 1 до 15 индивида. [Димитър Пеев & Соня Цонева, 2010]. |
| Разпространение в България | Установен е Знеполски флористичен район (Голо бърдо, Парамун, Чепън, Конявска планина, Ездимирска планина); 800–1400 m н. в. [Димитър Пеев & Соня Цонева, 2010]. |
| Общо разпространение | Балкански ендемит - установен е единствено в България и Сърбия [Димитър Пеев & Соня Цонева, 2010]. |
| Значение | Сръбският едрайант е декоративно растение. |
Начало > Семейства > семейство Камбанкови > род Едрайант > Сръбски едрайант
