|
Начало > Семейства > семейство Брезови > род Леска > Обикновена леска |
|
|
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 |
| Български наименования | Леска, Обикновена леска, Лешник |
| Латинско наименование | Corylus avellana L. - чете се "корилус авелана" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. |
| Описание и разпознаване | Обикновено храст, 2-5 m висок (рядко малко дръвче до 10 m високо), яйцевидна или кълбовидна корона, с гладка, светла, червеникава или пепелявосива, лъскава и покрита с многобройни кафяви лещанки кора. Едногдишните клонки жълтеникавосиви, с жлезисти власинки или четинки. Пъпките закръглени или яйцевидни, до 3 mm дълги, отстрани слабо сплеснати, със закръглени, червеникави по края ресничести люспи. Листата закръглено обратно яйцевидни, закръглени, закръглено яйцевидни до овални, до 13 cm дълги и 6-10 cm широки, към върха изведнъж стеснени и заострени, в основата си малко или много сърцевидни, по ръба си неправилно и остро двойно напилени, в горната си част обикновено с 5-6 едри зъбци, също двойно напилени, с 8-12 двойки странични жилки; отгоре тъмнозелени, матови, с редки власинки или голи, отдолу по-светлозелени, обикновено по-жилките влакнести. Листните дръжки 0,5 -1,5 cm дълги, четинесто жлезисти и влакнести. Прилистниците продълговато яйцевидни, тъпи, влакнести, рано опадващи. Мъжките реси са събрани по 2-4 в групи, през време на цъфтежа до 8 cm дълги и 5-6 mm в диаметър, с гъсто влакнести покривни люспи. Плодовете (лешниците) събрани в групи от 1 до 5. Плодната обвивка звънчевидна, отворена, съставена от два неправилно разсечени листа, по-къси, рядко по-дълги от самия плод, жлезисто влакнести или голи. Плодът почти кълбовиден или слабо удължен, 15-18 mm дълъг и 13-15 mm широк, със светло до тъмножълт цвят. Цъфти февруари-април [Китанов, Б. 1966. В: Флора на Република България, том ІІІ, София] |
| Местообитание | Из храсталаците, като подлес в горите, особено по краищата им и из сечищата. |
| Разпространение в България | Леската е установена в цялата страна от морското равнище докъм 1800 метра надморска височина [Китанов, 1966]. |
| Общо разпространение | Европа, Източно Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия [Китанов, 1966]. |
| Значение | Плодовете на обикновената леска са богати на тлъсто масло (до 60%) и се използват за непосредствена конусмация, а също и в сладкарството. Медоносно - цени се като ранна паша за пчелите. Стъблата на леската се използват за направа на обръчи, кошници, бастуни и др. Листата могат да се използват за фураж. Култивира се в множество сортове [Китанов, 1966]. Лечебно растение. |
| Употребяеми части за лечебни цели (дроги) |
Кора от леска - Cortex Coryli. Лист от леска - Folium Coryli. |
| Време и начин на бране на дрогите |
Кора от леска - През пролетта (март-април) по време на усилено сокодвижение. Брането се извършва само от отсечени по друг повод храсти и клони. С остър нож се правят пръстеновидни нарези на разстояние около 10-15 cm един от друг, след което се съединяват с един или повече надлъжни нареза. Корите се отделят по-лесно, ако отсечените клони предварително се начукат леко с тъп предмет. Обелването може да стане и със специална белачка. И в двата случая трябва да се внимава да не се обели кората с дървесината, която е нежелан примес [Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране, Билер]. Лист от леска - през лятото (юли-август), когато листата са добре развити и са запазили зеления си цвят. Събират се с ръка от клоните [Асенов & кол., 1998]. |
| Първична обработка на дрогите |
Кора от леска - Обелените кори се почистват от примеси, лишеи, мъхове, дървесина и загнили части. След това веднага се подлагат на сушене на открито в проветриви помещения или под навеси на тънък 5-7 cm пласт с външната повърхност нагоре. Корите са изсушени, когато при огъване се чупят с пращене [Асенов & кол., 1998]. Лист от леска - Събраната билка се почиства от попаднали примеси на други растения, клонки, кора и променени и повредени от болести растения. Разстилат се на тънък 3-5 cm пласт върху рамки, стелажи или постелки в сухи проветриви помещения или под навеси. В зависимост от степента на изсушаване и метеорологичните условия се обръща 1-2 пъти, като постепенно се сгъстява и увеличава масата. Билката е суха, когато листата при стриване се ронят и средната жилка при огъване се чупи [Асенов & кол., 1998]. |
| Химичен състав | Дрогите съдържат до 10% кондензирани танини, мономерни катехини, флавоноиди, следи от етерично масло, смолисти киселини, ситостирол, бетулин и др. В листата са установени танини, флавониди, парафини, систостерол [Асенов & кол., 1998]. |
| Лечебно действие и приложение на дрогите | Дрогите от леската имат действие укрепващо стените на вените и капилярите и при възпаление на простатната жлеза. Има също адстрингетна (затягаща) и противовъзпалителна активност [Асенов & кол., 1998]. |
Начало > Семейства > семейство Брезови > род Леска > Обикновена леска
