|
Начало > Семейства > семейство Сложноцветни > род Оман > Бял оман |
|
|
|
|
|
|
|
|
||
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 |
| Българско наименование | Бял оман |
| Латинско наименование | Inula helenium L. - чете се "инула хелениум" |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но събирането му за лечебни цели е ограничено със Заповед на Министъра на околната среда и водите, съгласно Закона за лечебните растения. |
| Описание и разпознаване | Многогодишно тревисто растение високо от 0,6 до 2,5 m. Коренището дебело, късо с многобройни светлокафяви корени. Листата са по-широки от 5 cm, прости, цели, стъблените обхващат стъблото. Външните листчета от обвивката на цветните кошнички най-малко 4 mm широки, яйцевидни. Цветните кошнички с диаметър 5-8 cm. Езичестите цветове по периферията на кошничката дълги 3-4 cm. Цъфти май-септември. |
| Местообитание | Тревисти и храсталачни места [Делипавлов & кол., 2003]. |
| Разпространение в България | Видът е установен в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Стара Планина, Знеполски район, Родопи, Тракийска низина и Тунджанска хълмиста равнина между 0 и 800 метра надморска височина [Делипавлов & кол., 2003]. Растението на снимките в сайта е снимано в околностите на село Донино, община Габрово, което попада във флористичен район Пребалкан. |
| Общо разпространение | Централна и Южна Европа и Азия [Wikipedia]. |
| Значение | Белият оман е декоративно и лечебно растение. |
| Употребяема част за лечебни цели (дрога) |
Корен от бял оман - Radix Inulae |
| Време и начин на бране на дрогата | Корен от бял оман се събира през есента (септември-октомври) след узряване на семената и увяхване на надземната част. Събиране през пролетта не се препоръчва. Изваждането на корените става като с копач се разкопае добре около растението, тъй като корените са разклонени и дълбоко разположени в почвата [Асенов & кол., 1998]. |
| Първична преработка на дрогата | Корените и коренищата се изплакват за кратко в студена вода. След отцеждане, корените и коренищата са нарязват на късове с дължина 8-10 cm. По дебелите коренища се разцепват надлъжно на две или четири части за улесняване на сушенето. Сушата се за няколко часа на слънце (ако има) до завяхването, а след това на сянка при добро проветряване. Билката е изсушена, когато корените и коренищата при огъване се чупят [Асенов & кол., 1998]. |
| Съдържание на дрогата | Дрогата съдържа етерично масло (1-3%) съставено от различни вещества, които образуват кристална смес известна под името хеленин. Хеленинът при стайна температура е с восъкоподобна консистенция. Други съставки са полизахаридът инулин до 45%, тритерпени, фитостероли, незначителни количества алкалоиди, пектин, смоли и др. [Асенов & кол., 1998]. |
| Лечебно действие и приложение | Билката от бял оман има отхрачващо, противовъзпалително, бактерицидно и противоглистно действие. Под формата на отвара корените се използват при възпалителни заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, при глисти, за подобряване на храносмилането и др. [Асенов & кол., 1998] |
Начало > Семейства > семейство Сложноцветни > род Оман > Бял оман
