|
Начало > Семейства > семейство Сенникоцветни > род Астродаукус > Астродаукус |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| снимка 1 | снимка 2 | снимка 3 | снимка 4 | снимка 5 | снимка 6 | снимка 7 | снимка 8 | снимка 9 |
| Български наименования | Астродаукус, Крайбрежен астродаукус, Черноморски астродаукус. |
| Латинско наименование | Astrodaucus littoralis (M. Bieb.) Drude - чете се "астродаукус литоралис". |
| Природозащитен статут и заплахи | Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие [2002 година]. В Червена книга на Народна Република България - том 1 (1984 г.), видът е категоризиран като застрашен (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал) [Кузманов, Б. 1984. В: Червена книга на НР България, том 1. растения, Издателство на БАН.]. В Червеният списък на българските висши растения [Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94] видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered) - последната категория преди "изчезнал". В Червена книга на Република България - 2011 година, астродаукусът също е с категория "критично застрашен". Отрицателно действащи фактори посочени там са "Изземване на пясък от естествените находища за строителни нужди. Унищожаване на индивиди, поради активния туризъм, замърсяване с битови отпадъци и строителни дейности по пясъците." Също така, там е посочено, че: "Образува фрагментирани малочислени популации. Известни са 5 локалитета, като общия брой индивиди не надвишава 50" [Димитър Пеев, Соня Цонева. 2011. В: Червена книга на Република България, 2011, електронно издание]. Включен е в Списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа - 1982 г. [List of rare, threatened, and endemic plants in Europe]. Видът е защитен в Украйна и е включен в Украинската червена книга с категория "Уязвим" ("Вразливий" на украински). На украински растението се казва Морківниця прибережна [Федорончук, М. & О. Уманець. 2009. В: Червона книга України, също и тук]. При нашите наблюдения, през август 2011 г., на плажа при устието на река Велека, установихме около десетина плододаващи растения [К. Методиев, лично наблюдение, 2011]. |
| Мониторинг на вида | Поради редкостта и застрашеността на астродаукуса, решихме да провеждаме наблюдения (мониторинг) на състоянието на популацията на вида - растяща на плажа при устието на река Велека, край село Синеморец. Така при нашето посещение на популацията на 23 юни 2012 г. се установиха само 2 (две) цъфтящи (т. е. двугодишни) растения, които са и снимани в сайта (снимки 7 и 8) и около 100 едногодишни екземпляри с по 2-3 листа. Всички растения растяха на площ от само около 20 m² [К. Методиев, лично наблюдение, 2012]. Тези данни потвърждават критичното състояние на вида. При тази площ и численост на популацията дори и еднократно въздействие може да доведе до изчезването на вида - например достатъчно е джип или ATV да преминат през мястото, където расте вида или пък някой да разпъне палатката си там. Популацията край село Синеморец е и най-южната по западния бряг на Черно море, т.е. това е границата на разпространение на вида в югозападно направление, което я прави още по-ценна и уязвима. |
| Описание и разпознаване | Двугодишно тревисто растение. Коренът дълъг, вретеновиден, вертикален. Стъблото 25-50 (70) cm високо и 2-3 mm дебело, в горната част, а често още от основата разклонено. Листата 4-5 пъти пересто наделени, голи или разпръснато влакнести; приосновните с до 15 cm дълги дръжки, към основата разширени в обхващащо стъблото влагалище, петурата широко триъгълна, 12-18 cm дълга и почти толкова широка; всички дялове с дръжки и раздалечени помежду си, крайните дялове тясно линейни, 2-8 mm дълги и 2-3 mm широки, остри; стъбловите листа по-малки и с по-къси дръжки, най-горните приседнали на удължени, слабо отклонени, към основата разширени, по края ципести и обгръщащи стъблото влагалища. Сложните сенници с 8-20 (-25) почти равни главни лъча, 4-5 cm дълги, голи, прави или крайните леко дъговидно извити, без обвивка или по-рядко с 1-3 линейни или ланцетно линейни, по края ципести, на върха заострени листчета. Прицветниците 8-10, ланцетни до продълговато яйцевидни, по края широко бяло ципести, по ръба меко влакнести, на върха тънко заострени, разперени или насочени нагоре. Чашката с къси, триъгълно ланцетни зъбци; венчелистчетата бели, 2-2,5 дълги, широко обратно яйцевидни до почти кръгли, дълбоко до средата изрязани и в изреза със завит навътре връх. Плодовете 5–6 mm дълги и около 1,5 mm широки, продълговато елипсовидни до призматични, леко гръбнокоремно сплеснати, по вторичните ребра с редици от 5-7 едри, жълтеникави шипа, дълги почти колкото диаметърът на плода; мерикарпиите в напречен срез елипсовидни, с по-слабо изпъкнали, тесни главни ребра (3 гръбни и 2 от вътрешната страна), покрити с редици от дребни бодли, на върха с разперени власинки; междинните ребра с широки и дълги конусовидни бодли, на върха с осилчета. Цъфти юни-юли [Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VІІІ, София]. |
| Местообитание | Крайморски пясъци [Асенов, 1982]. |
| Разпространение в България | Черноморско крайбрежие (Северно – около гр. Варна в местн. Паша дере, Шабленската Тузла, източно от Дуранкулак; Южно – плажната ивица около гр. Ахтопол, устието на р. Велека близо до с. Синеморец) [Димитър Пеев & Соня Цонева, 2011] |
| Общо разпространение | Астродаукусът расте единствено по източните, северните и западните брегове на Черно море, т. е. видът е ендемит за Черноморското крайбрежие. |
Начало > Семейства > семейство Сенникоцветни > род Астродаукус > Астродаукус
